Бюджетът за енергия на средното българско семейство има следното разпределение на разходите:
Очевидно най-големите разходи на енергия (което значи и на пари) са за отопление и затопляне на вода. Ако ги намалим чрез енергоспестяващи мерки ще спестим много за бюджета на семейството. Не е случайно, че най-богатите народи са и най-ефективните и икономични.
Загуби на топлина в едно жилище.
Всяка сграда е различна. При тухлената еднофамилна сграда загубите през външните стени са по-големи от тези в панелно жилище, въпреки че тухлената стена е с поне 4 пъти по-добри топлоизолационни качества спрямо бетонната. Причината е че при панелните и по-принцип многофамилните жилища нямаме 4 външни стени за жилище, както е при еднофамилните къщи. Аналогично загубите през прозорците ще зависят процентно от степента на остъкление на външните стени: така за панелно жилище с една външна стена (50% от площта, на която е прозорци), те могат да достигнат до 60% от общите загубите. При еднофамилните жилища обикновено прозорците не са така големи и загубите през тях са около 20-30%.
Как да определим в такъв случай къде и колко са загубите в нашето жилище и какви мерки ще са най-ефективни за да намалим загубите? Най-добрия отговор може да се даде с помощта на компютърното моделиране на енергийното осигуряване на сградата и загубите в нея. Инвестицията в консултация и изработването на проект за ененргоспестяващи мероприятия е най-добрата и първата необходима стъпка ако сте решили да спестите значителна част от загубите си на енергия тъй-като различните подобрения водят до различни икономии и ефекти и имат различен период на изплащане. Един такъв модел ще ви даде представа кои са най-подходящите мерки, с какъв период на изплащане са и какви спестявания ще генерират.
Ако обаче нямате “топлинен” модел на жилището или специалист, с когото да се посъветвате има няколко стандартни мерки, които гарантират ефективно спестяване и възвръщаемост на вложените средства.
В много жилища най-големи са загубите през прозорците. Нашият опит ни е показал, че с поставяне на уплътнение на недобреуплътнените прозорци и врати, могат да се спестят дори над 30% от разходите за енергия. Уплътняването е една от най-бързоизплащащатите се енергоспестяващи се мерки, заедно с поставянето на регулиращи кранове на радиаторите и терморегулатори.
Преди избора на уплътнение трябва да се направи ремонт и прогонване на дограмата. Прозорците трябва да се затварят без усилие. Ако са под напрежение се измятат и изкривяват с времето. Това в повечето случаи се дължи на неправилното боядисване, при което новата боя се наслагва върху старата без тя да е отстранена предварително с пистолет за горещ въздух или шкурка. Изкривяване често се наблюдава и при големите прозорци, особено при блоковете построени на принципа на икономии на материали, при които фрезовете на рамката са несъразмерно тънки спрямо големината и тежестта на стъклото.
След като прогонването е направено и механизмите за затваряне гарантират максимално плътно затваряне ще са ви нужни вече по-тънки уплътнения, които са и по-евтини.
Видове уплътнения: Дунапрена, въпреки че е 2-5 пъти по-ефтин, изгаря за 1 година и не уплътнява така добре. По дълготрайни уплътнения от каучуковите са силиконовите уплътниния. Трайността им е до 15г, заради устойчивостта им на ултравиолетовото лъчение (предизвикващо стареенето на материала) и способността им да запазват еластичността си.
Добре е когато южните и западни прозорци са големи. Освен естествено осветление те са средство позволяващи на инфрачервените лъчи да доставят 1000 Вата топлина на квадратен метър. Така през слънчев зимен ден в панелно жилище, където прозорците са големи, може да спрете за няколко часа отоплението.
Когато обаче Слънцето залезе, топлинния баланс става отрицателен и вместо да проникват инфрачервени лъчи отвън, топлата стая излъчва навън през прозорците. Тогава големите прозорци се превръщат в минус и поради голямата си топлопроводимост – през 1 квадратен метър се губи над 2 пъти по-вече топлина ,от колкото през 1 квадратен метър стена. Спуснете щорите и завесите и помислете за добра изолация.
Широко разпространетото остъкляване на балконите е пример за народната интелигентност. Създавайки над 1 м въздушна изолация и условия за парников ефект това подобрение може да повиши ефективността си при по-добра изолация и наличието на растения, които чрез дишането си повишават допълнително температурата.
За новото строителство според държавните наредби коефициентът на топлопреминаване на външните стени к трябва да е не-повече от 0,5 W/m2.K, което е непостижимо без използване на топлоизолационни материали като минерална вата, стиропор и др.; това се вижда и от горната таблица. Така например за постигането му с традиционни строителни материали ще е необходим тухлен зид с дебелина 1 метър, което е по-неизгодно и би натоварило конструкцията. На фигурата се вижда, колко дебела трябва да бъде една стена, изградена от различни материали, за да прави същото съхранение на топлината, както 4 см топлоизолация.
Парите кондензират при 11 градуса – така наречената “температура на оросяване”. Когато стените не са добре топлоизолирани и въздуха в помещението не може да ги поддържа топли често температурата по повърхността им е около температурата на оросяване. Тогава по-топлият от тях въздух достига до тях, охлажда се и парите в него кондензират по стените. Така поради движението на въздуха в помещението постепенно по стените се натрупва влага, която води до така нареченото мухлясване на стените, което се наблюдава особено при фасадните стени на панелните блокове. Контролирайте влажността във въздуха чрез редовно проветрение в помещенията (Един човек отделя около 2 литра вода на денонощие чрез дишане и изпотяване).
Във всяка сграда, част от конструктивните елементи са с по-лоши топлоизолиращи свойства. Това са т.нар. топлинни мостове. Такива елементи са предимно носещите стоманобетонни елементи представени от: колони, греди, носещи стени (шайби), прагове над прозорците (щурцове), метални елементи и др.
Така, особено когато на такова място има стоманобетонна колона или греда, при големи разлики между външната и вътрешната температура се получава конднзацията за която говорихме и от която по ръба първоначално имаме потъмняване след което се образува мухъл. Желателно е на такива места, отвън, да има изолация, която трябва да е два пъти колкото широчината на елемента (колона, греда и пр).
Вратите са източник на загуби и е желателно да се уплътняват освен чрез поставянето на прагове и уплътнения, за да се предоврати течението, но и чрез покриване на самата врата с изолационна обшивка от дунапрен и тапицерия. Това важи особено за тънките и метални външни врати.
Затварящите механизми са особено полезни, за намаляване на топлинните загуби, там където минават често хора и оставят вратите отворени.
Зад радиаторите е добре да се полага изолация и върху нея отразяващ инфрачервените лъчи слой – например алуминиево фолио . По този начин топлината от радиаторите ще отива не в стената, а максимално към стаята. Това може да доведе до 15 % спестявания и е също бързоизплащаща се и евтина мярка.
Завесите особено когато са плътни ограничават загубите през прозорците през нащта възпрепятствайки инфрачервените лъчи да преминават навън. Те обаче са често причина за загуби на топлина, когато не са поставени правилно и покриват радиаторите. Така топлинния поток от горещ въздух издигайки се задържа между прозореца и завесата и така голямо количество топлина преминава навън през топлопроводимото стъкло вместо да се насочи към вътрешността на стаята.
Топлоизолацията помага и през летните месеци да се поддържа по-ниска вътрешна темрература, чрез ограничаване на загряването в дълбочина на фасадните стени. Друг начин за ограничаване проникването на инфрачервените лъчи, като част от светлинният поток, в помещенията е чрез използването на сенници и щори.
Още в старите български къщи може да се забележи едно архитектурно правило на издаване навън на вторият етаж (особено на южната фасада), а над него и на покривната конструкция. Тази подредба е съобразена със сезонните промени в хода на Слънцето. Когато през лятото лъчите му падат под 60 градуса през горещата част от деня, покрива прави сянка на долния етаж. Той от своя страна прави сянка на по-долния. Така преките слънчевите лъчи не проникват в помещенията през големите южни прозорци. През Зимата това обаче не е така, тъй-като Слънцето е много “по-ниско” и максимално количество лъчи проникват в помещенията и ги затоплят. Функцията и конструкцията на сенниците е аналогична.
Така наречената “стена на Тромб” се базира на парниковия ефект. Поставя се остъкление пред боядисаната в черно стена. Изискването е стената да е дебела и да е от сравнително топлопроводими материали (бетон, камък и пр.). По този начин нагрявайки се през деня стената отдава акумулираната енергия през нощта. Когато стената е с добри изолационни качества и не може да акумулира и добре да провежда енергията се прилага друга конструкция: В стената се правят отвори ниско долу и високо горе. По този начин по-тежкия и студен въздух прониква отдолу загрява се от нагрятата повърхност на стената и се издига нагоре. Новопостъпващия въздух също се нагрява и издига и изтласква по-този начин предходния, който принудено навлиза през горните отвори в стаята. По този кръговрат въздуха в помещението се завърта и затопля преминавайки през стената на Тромб. През лятото се отварят други отвори, така че нагретия въздух издигайки се да излиза навън и да “изсмуква” топлия въздух от жилището, позволявайки по този начин на по-студен въздух да проникне от северната страна.
Отоплителните котелни системи имат между 30 и 70 % ефективност на усвояване на отделяната при изгарянето в тях топлина. Това се дължи на големите загуби на топлина чрез дима, който излиза през комина (димоотвеждащата система) и на непълно изгаряне и други ефекти от неефективността или неправилното оразмеряване и подбор на отоплителната система.
Проектирането и избора на подходяща отоплителна система може да ви спести хиляди, ако потърсите помощта на специалист в областта на топлотехниката.
Напоследък все по-широко приложение намира така наречената “Френска камина”. При нея отделяната от камината топлина се отвежда с помощтта на въздуховоди до съседните помещения пасивно или с употребата на вентилатори. Това е едно добро решение на основният недостатък на класическите камини, че затоплят само помещението, в което са разположени и че поради това често го прегряват.
Съществуват различни хитри решения целящи максимално да увеличат усвояването на отделяната през комина топлина и да я задържат в помещенията: удължаване на димоотвеждащата тръба, вътре в помещенията; оребряване на димоотвеждащата тръба (кюнците); резервоар около тръбата, пълен с пясък или друг акумулириращ топлната материал и др.
Хладилниците не трябва да са поставени на топли места: в близост до печка, пералня или на слънчево място в стаята. Той трябва да е на такова място, че течението на въздуха в помещението да преминава максимално през скарата на охладителя отзад на хладилника.
По скарата не трябва да има плътен слой прах, който затруднява топлоотдаването. Добре е да се почиства поне веднъж в годината. Добре е също да се почиства и от леда от камерата. Задължително е да го нивелирате добре за да не харчи по-вече. При преместване трябва да стои вертикално и да не се накланя. Не слагайте топли храни в него и го отваряйте възможно по-рядко и за кратко.
Програмируемите изключватели с реле за време освен, че са полезни в случаите, когато забравяте уредите включени водят до значителни икономии.
Енергоспестяващите кушки вече ви спистяват и пари. Не ги поставяйте във влажните помещения – баня и др. и където често включвате и изключвате за кратко.
Все по-популярни стават така наречените “пасивни къщи”, за които вече е ясно едно – че това ще бъде стандарта в строителството в не съвсем далечното бъдеще .
Терминът “пасивна къща” се отнася до строителните стандарти. Стандартът може да бъде постигнат чрез използването на разнообразни технологии, дизайн и материали.
“Пасивните къщи” са сгради, които осигуряват комфортен вътрешен климат както през зимата, така и през лятото, без използването на конвенционална отоплителна система. За да стане възможно това е е необходимо годишната потребност на сградата отопляване да не надвишава 15 kWh/(m2/год). Минималната температура може да се осигури чрез затопляне на влизащия въздух във вентилационната система, която е задължителен елемент.
Пасивните къщи се нуждаят от 80% по-малко отоплителна енергия, отколкото къщите проектирани съгласно немските стандарти от 1995г, който е близък до българските стандарти. Стандартът е наречен именно “пасивна къща”, защото пасивните топлинни източници, а това са слънчевата радиация, която влиза през прозорците и топлинната енергия, излъчвана от уредите и хората в къщата, са напълно достатъчни, за да осигурят необходимата вътрешна температура по време на отоплителния период.
Друг елемент от философията на “пасивната къща” е да се ползват ефикасни технологии, за да се минимизира консумацията на електричество в сградата , особено от електрическите уреди.
За да се постигне подобно редуциране на употребяваната енергия трябва да се въведат следните мерки:
Най-голямо енергоспестяване се постига чрез задържане на топлината, тъй като през стените загубите на топлина са най-големи.
Има тенденция за постоянно увеличение на енергийното потребление в света, в същото време енергийните ресурси на Земята намаляват. Енергийната ефективност е един от начините да се справим с този проблем като се намали енергийното потребление без това да се повлиява конфорта на хората и производителността в индустрията.
В сравнение със страните от Европейският съюз България консумира седем пъти повече електроенргия за единица БВП. Над 40% от домакинствата у нас попадат в категорията "енергийна бедност", тъй като не са в състояние да покриват разходите си за енергия (електричество и отопление) без това да се отразява върху други съществени нужди като храна, обучение и т.н.
Още през 1998г. екип от експерти създаде Национална Стратегия за Енергийна Ефективност, включваща над 100 мерки и чието изпълнение би довело до спестяването на 2345 MW електроенергия (първите 4 блока на АЕЦ "Козлодуй" произвеждаха общо 1760 MW). За съжаление тази стратегия така и не беше реализирана на практика.
Агенциятя за енергийна ефективност е органа в страната, който е отговорен за изработването и изпълнението на стратегията по енергийна ефективност на страната. "За Земята" работи за внедряването на ефективни и достъпни мерки за спестяване на енергия от 1999г., когато се присъедини към "Международната мрежа за чиста енергия" и мрежата "Международни Енергийни Бригади".
