За Земята Лого

Европейските фондове до 2020

Кампания за устойчиво управление на еврофондовете 2014-2020. Еврофондовете – за всеки от нас!

Предстои нов програмен период 2014-2020 и имаме възможност да поискаме Европейските фондове да облагодетелстват всеки гражданин на България, за да се гарантира постигане на целите свързани с намаляване енергийната бедност на гражданите, предотвратяване на промените в климата и подпомагане опазването на природата ни.

Как? Искаме средствата по Структурните фондове и Кохезионния фонд:

  1. Да отделят повече средства за енергийна ефективност и устойчива възобновяема енергия преимуществено за гражданите. В България спешно трябва да се обновят и санират над 700 000 жилища. С инсталирането на малки мощности от възобновяема енергия като слънчеви колектори и котли на биомаса, страната може да постигне голям дял от своите цели за производство на възобновяема енергия. Всички тези дейности могат да се подпомогнат от европейските фондове.
  2. Да спрат подкрепата за проекти, които водят до увеличаване на емисиите на парникови газове и тези средства бъдат пренасочени към развитие на проекти за устойчива енергия;
  3. Да разпределят средствата на база на задължителни критерии за енергийна ефективност и възобновяема енергия във всеки проект свързан със строителство на сгради, инфрастриктура, и транспорт. Всички останали финансирани проекти да гарантират, че са избрали най-добрата по отношение на климата и екосистемите алтернатива.
  4. Да се осигурят значително повече средства от Европейския социален фонд за развитието на зелените работни места, за осигуряване на квалификация и преквалификация на хора, които да бъдат заети в секторите на енергийната ефективност и възобновяемата енергия.

В България искаме Европейските фондове да бъдат широкодостъпни за всеки гражданин, който иска да подобри енергийната ефективност на домакинството си или малкия си бизнес или иска да включи възобновяема енергия в потреблението си чрез:

  1. Развитие на улеснени и ускорени процедури за достъп до фондовете, които не изискват попълване на камари документи, когато средствата са под определни прагове.
  2. Тези достъпни средства да бъдат насочени към финансиране на енергийна ефективност и възобновяема енергия.
  3. Разпределение на фондовете, достъпни за домакинствата и малкия бизнес чрез различни финансови агенти (специализирани фондове, частни банки и други финансови институции), като грантове и дългосрочни малки и микрокредити с гарантирано ниски лихви.

2011 година ще бъде решаваща за определяне на новите начини, по които ще се харчат европейските средства. Важни дати за това са предстоящата среща на Европейския съвет в началото на лятото и по-късно през октомври на Европейския парламент, които ще представят вижданията си за новия период 2014-2020. Веднага след това започва работата по Националната стратегическа референтна рамка към края на годината – тук в България - по Министерства, групи и ресори, където трябва да бъдат чути и гражданите. Всичко това са ограничените срокове, в които
трябва да убедим тези, които взимат решения, че тази драстична промяна е необходима и ще бъде от полза за всички. Това няма как да се случи без интензивна работа и много гражданско участие у нас и във всяка отделна държава членка.

Включете се в кампанията “Еврофондовете – за всеки от нас!”

Реформата на европейския бюджет “По-разумни начини да похарчим един трилион”

 

Благосъстояние за гражданите и силна икономика за Европа

Следващата многогодишна финансова рамка (след 2013) е уникална възможност за Европа да осигури използването на обществените средства за обществени блага. Вредните субсидии и неефективните инвестиции водят до увреждане на околната среда и икономическа неефективност. Гарантирайки по-разумно използване на парите на данъкоплатците ще се осигури че безплатните услуги, които получаваме от природата като чисти вода и въздух, храна, влакна и лекарства продължават да подкрепят нашето благосъстояние и общество. С повече интелигентни инвестиции
Европейският съюз може да даде тласък на зелената икономика и стане по-конкурентен на световната сцена.

Превръщането на околната среда в ресурс, а не пречка за икономиката

ЕС се е ангажирал с ясни цели до 2020г по няколко екологични теми: намаляване с 20% на емисиите на СО2, 20% намаляване на използваната енергия, увеличаване на произведената енергия от възобновяеми източници до 20%, спиране загубата на биоразнообразие и постигане на добър екологичен статус за всички европейски речни басейни. Също така ЕС на няколко пъти обеща, че финансирането извън общността и помощта за развитие ще бъдат съгласувани със зелените цели. Смятаме че доверието към ЕС е заложено на карта тъй като непрекъснато наблюдаваме отстъпване от тези цели. За да разреши тези предизвикателства относно околната
среда, разходите на ЕС трябва да отчитат тези приоритети. Европа се нуждае от ново развитие в посока на устойчива икономика, която се отнася към околната среда като към ресурс, а не като към пречка. Находчивото и интелигентно разходване на средствата на ЕС има потенциала да увеличи печелившите възможности за работни места [2] и бизнес и същевременно да спомогне постигането на целите на стратегията Европа 2020.

Настоящите плащания на ЕС: вредни субсидии и неефективни инвестиции
Сегашният седемгодишен бюджет на ЕС е общо около 975 млн. евро или 139 млн. евро на година. Обаче, едва 10% от тази сума [3] директно са плащания за мерки свързани с промените в климата, енергетика, ресурсна ефективност и опазване на природата. Бюджетът на ЕС отпуска огромни суми под формата на вредни субсидии (близо 25% или приблизително 244 млн. евро), които допринасят за увреждането на околната среда и неефективността на икономиките, по-специално за интензивно земеделие, автомобилния транспорт, авиация, фрагментация на екосистемите и
прекомерен риболов.

Климат: Климатичната криза се задълбочава и се призовава за незабавни действия.
През 2010г. парниковите емисии бяха най-високите досега с 5% над предишния рекорд от 2008г. Целта за 2°C е под сериозна заплаха. В този контекст е решаващо ЕС да покаже пътя вземайки предвид промените в климата във всеки аспект на новия си бюджет.

Транспорт: Можеше да се очаква, че ЕС масово ще инвестира в зелени транспортни решения намаляващи замърсяването на въздуха, емисиите на СО2 и зависимостта от вноса на изкопаеми горива. Вместо това половината от средствата за транспорт от Кохезионния фонд са използвани за построяването на пътища. 21км отсечка от Сервера до Санта Мария дел Ками в Испания струва на ЕС 135 млн. евро, това е повече от средната сума отпускана от ЕС за една година директно за опазване на природата и биоразнообразието. За сравнение автомагистрала Люлин, която е само
19 км струва 185 млн. евро.

Земеделие: Недостигът на вода вече засяга поне 11% от населението на Европа и 17% от територията й. През 2008г. огромните 65% от средствата (около 4 млрд. Евро) дадени на Испания по Общата селскостопанска политика и като директни плащания са платени за площи с високо интензивни култури, изискващи напояване.[4]

Нашите искания

  1. По-разумно разходване: най-малко 35% от европейския бюджет трябва да се използва за справяне с климатичните промени и намаляване на тяхното влияние, като най-малко 15% пряко или непряко, трябва да се инвестират за опазване и възстановяване на биоразнообразието и екосистемните услуги. Вредните за околната среда субсидии в бюджета на ЕС, които допълнително влошават състоянието й, разхищават ресурси или увеличават парниковите емисии представляват около 25% от финансовата перспектива трябва да бъдат сведени до минимум.
  2. Интелигентни инвестиции: 50% от бюджета на ЕС трябва да се влага в сектори подкрепящи зелената икономика (ВЕИ, енергийна ефективност, изследвания в областта на зелените технологии, качество на водата, рециклиране, опазване на природата, агро-екологични схеми, органично земеделие и др.).

Еврофондовете за енергийна ефективност

EU_funds_new_MS_eneff_BG.pdf

Позиция на Банкуоч и За Земята: Европейските фондове могат да отведат новите държави-членки към ера на по-ефективно използване на енергията (4 стр.), Август 2011.

© 2003-2021  zazemiata.org