Това е новото име на договора за свободна търговия между ЕС и САЩ /Trans-Atlantic Free Trade Agreement/, който е в процес на изработване. Думата „партньорство" мимоходом подмени понятието „свободна търговия" в публичните упоменавания на договора, за да успокои общественото брожение в ЕС.
Де факто договорът ще установи зона за свободна търговия между двата икономически колоса: САЩ и ЕС. Tова ще рече премахване на митническото бреме в търговията, което и сега е ниско /средно около 4%/. Но най-вече оеднаквяване на стотици, ако не и хиляди стандарти за качество на въздуха, храните, околната среда, лекарствата, за безопасност на електрическите уреди, за дейността на банките и застрахователните компании, в резюме: стандартизиране на потребителското битие от двете страни на Атлантика.
Ако икономическата мощ на ЕС и САЩ е съизмерима, то потребителската защита на европееца е значително по-висока. Никой не очаква американският пазар да завиши своите критерии, което би противоречало на самото призвание на ТТИП: да улесни и динамизира търговията през океана. Ясно е, че в името на икономическия растеж ЕС ще трябва да жертва високите си критерии. Ще рече да узакони ГМО, които вече са част от американското земеделие и хранителни навици и от които САЩ и да искат, не могат да отстъпят. Дори само тази стъпка ще промени европейската флора и здравния статус на жителите на Стария континент. В комплект вървят и телешкото с хормони, пилешкото, дезинфектирано с хлорни продукти, свинското месо с ректопамин (препарат забранен в 160 държави.
ТТИП се оказва и начин изгонените през вратата да влязат през прозореца. 
Шистовият газ, обект на забрани и мораториуми из почти цяла Европа ще прескочи националните законодателства като част от международен договор, дори без да бъде упоменат изрично.
На 19 май 2014 г. изтече драфт от текстове по въпросите на енергетиката. Power Shift и Sierra Club направиха анализ на текста, който показва, че предварителното предложение от страна на ЕС цели “да увеличи вноса на изкопаеми горива от САЩ“. ”Това предложение разкрива двулично противоречие между обещанията на европейските представители , които уверяваха , че „ще бъде направено всичко, за да бъде защитен климата в процеса на тези преговори“ и споразуменията за инвестиции , които биха съсипали климата на планетата“ – заяви Peter Fuchs, изпълнителен директор на PowerShift.
ТТИП застрашава строгия подход на Европейския съюз относно регулациите на опасни химикали с цел опазване на общественото здраве (REACH). Ако Съвета по химия на САЩ постигне своето, преговорният процес може да „хармонизира“ европейските регулации върху химическата индустрия и търговията с химически препарати , така че да пасват на американските федерални такива, писани от лобистите на химическите компании в Конгреса на САЩ, по-специално печално известния Toxic Substances Control Act. Това означава по-слаби и удобни за заобикаляне правила по отношение на химикали свързани с рака на гърдата, аутизма и безплодието, като Бисфенол-А и хербицида раунд-Ъп (Глифосат), както и вредните за пчелите неоникотиноиди на Байер и Сиджента понастоящем временно забранени от Европейската Комисия, за което решение доскоро се водиха дела пред Световната Търговска Организация. Това се подтърждава от изтеклите текстове относно химикалите в ТТИП и от анализа, направен от ClientEarth, Natural Resources Defense Council (NRDC) и CIE.
Не липсва натиск и от Брюксел. Федерацията на европейските застрахователи /Insurance Europe/ разчита ТТИП да й развърже ръцете за високорискови инвестиции. Сдружението на германските банки пък настоява САЩ да премахнат „правилото Волкър", което озаптява комарджийския разгул на вълците от Уолстрийт.
„Има вероятност и някои от разпоредбите на ACTA да бъдат инкорпорирани в ТТИП", признава Дамиен Леви, вторият по ранг в преговарящия екип на ЕС, на среща с граждански активисти в Брюксел. Личните данни на европейците, които могат да генерират пазар от 315 милиарда евро, според оценките на авторитетния френски сайт mediapart.fr, са обект на особен интерес. Трябва ли тогава да се изненадваме, че сред най-усърдните застъпници на ТТИП са Фейсбук, Гугъл, Амазон и Майкрософт.
Експлозивният характер на ТТИП личи и по тоталната непрозрачност на преговорния процес. Засега знаем само, че разговорите са започнали преди 10 месеца и се предвижда да приключат до края на 2014г. Преговорите се водят в тесен състав, европейската група е оглавявана от Игнасио Гарсиа Бореро, а надзорът над процеса е поверен на Карел Де Гухт, еврокомисар по търговията. Мандатът на преговарящите дори не е официално огласен, за което се иска съгласието на всичките 28 страни-членки.
Засега Брюксел се опитва да угаси назряващата буря от негодувание със серия срещи. Но и тук аритметиката е издайническа. Според Friends of the Earth Europe ЕК е провела само 19 открити обсъждания с граждански организации и цели 113 закрити срещи с корпорации и лобистки кабинети.
Нежеланието на Европейската комисия да води диалог с гражданите се потвърди и с отказа и да регистрира Европейската гражданска инициатива по темата ТТИП.
На 25 ноември 2013 corporateeurope.org публикува поверителната PR-стратегия на Брюксел по деликатната тема с ТТИП. Документът препоръчва да се „управлява прозрачността", сиреч да не се казва цалата истина. Да се акцентира върху „икономическия растеж и създаването на работни места", да се обяснява на гражданството, че договорът няма да „подрони регулациите и съществуващата защита на здравето, сигурността и околната среда". „Важно е да сме едновременно активни и реактивни, да следим публичния дебат и да го захранваме с прицелена комуникация, която да се разгръща по всички канали, включително онлайн и в социалните медии", четем още в скандалния документ, който цели да захароса горчивия хап, за да бъде преглътнат от гражданите.
Най-пагубните разпоредби, които рискуват да залегнат в ТТИП са свързани с новия режим за уреждане на спорове между инвеститор и държава /ISDS - investor-state dispute settlement/, и предложения по-късно на негово място механизъм Система от инвестиционни съдилища (ICS) За него настоява едрият, мултинационален бизнес от двете страни на Атлантика. Новият режим предвижда учредяването на международни арбитражни съдилища, които да решават спорове между инвеститори и държави. Подобни режими съществуват и сега, в двустранни спогодби между развити и развиващи се държави с нефункциониращо правосъдие.
Материалът е по текст на:
Иво Христов, сп. „A-specto"
и Кирил Цанев, ПП Зелените
