Предстои нов програмен период 2014-2020 и имаме възможност да поискаме Европейските фондове да облагодетелстват всеки гражданин на България, за да се гарантира постигане на целите свързани с намаляване енергийната бедност на гражданите, предотвратяване на промените в климата и подпомагане опазването на природата ни.
В България искаме Европейските фондове да бъдат широкодостъпни за всеки гражданин, който иска да подобри енергийната ефективност на домакинството си или малкия си бизнес или иска да включи възобновяема енергия в потреблението си чрез:
2011 година ще бъде решаваща за определяне на новите начини, по които ще се харчат европейските средства. Важни дати за това са предстоящата среща на Европейския съвет в началото на лятото и по-късно през октомври на Европейския парламент, които ще представят вижданията си за новия период 2014-2020. Веднага след това започва работата по Националната стратегическа референтна рамка към края на годината – тук в България - по Министерства, групи и ресори, където трябва да бъдат чути и гражданите. Всичко това са ограничените срокове, в които
трябва да убедим тези, които взимат решения, че тази драстична промяна е необходима и ще бъде от полза за всички. Това няма как да се случи без интензивна работа и много гражданско участие у нас и във всяка отделна държава членка.
Следващата многогодишна финансова рамка (след 2013) е уникална възможност за Европа да осигури използването на обществените средства за обществени блага. Вредните субсидии и неефективните инвестиции водят до увреждане на околната среда и икономическа неефективност. Гарантирайки по-разумно използване на парите на данъкоплатците ще се осигури че безплатните услуги, които получаваме от природата като чисти вода и въздух, храна, влакна и лекарства продължават да подкрепят нашето благосъстояние и общество. С повече интелигентни инвестиции
Европейският съюз може да даде тласък на зелената икономика и стане по-конкурентен на световната сцена.
ЕС се е ангажирал с ясни цели до 2020г по няколко екологични теми: намаляване с 20% на емисиите на СО2, 20% намаляване на използваната енергия, увеличаване на произведената енергия от възобновяеми източници до 20%, спиране загубата на биоразнообразие и постигане на добър екологичен статус за всички европейски речни басейни. Също така ЕС на няколко пъти обеща, че финансирането извън общността и помощта за развитие ще бъдат съгласувани със зелените цели. Смятаме че доверието към ЕС е заложено на карта тъй като непрекъснато наблюдаваме отстъпване от тези цели. За да разреши тези предизвикателства относно околната
среда, разходите на ЕС трябва да отчитат тези приоритети. Европа се нуждае от ново развитие в посока на устойчива икономика, която се отнася към околната среда като към ресурс, а не като към пречка. Находчивото и интелигентно разходване на средствата на ЕС има потенциала да увеличи печелившите възможности за работни места [2] и бизнес и същевременно да спомогне постигането на целите на стратегията Европа 2020.
Настоящите плащания на ЕС: вредни субсидии и неефективни инвестиции
Сегашният седемгодишен бюджет на ЕС е общо около 975 млн. евро или 139 млн. евро на година. Обаче, едва 10% от тази сума [3] директно са плащания за мерки свързани с промените в климата, енергетика, ресурсна ефективност и опазване на природата. Бюджетът на ЕС отпуска огромни суми под формата на вредни субсидии (близо 25% или приблизително 244 млн. евро), които допринасят за увреждането на околната среда и неефективността на икономиките, по-специално за интензивно земеделие, автомобилния транспорт, авиация, фрагментация на екосистемите и
прекомерен риболов.
Климат: Климатичната криза се задълбочава и се призовава за незабавни действия.
През 2010г. парниковите емисии бяха най-високите досега с 5% над предишния рекорд от 2008г. Целта за 2°C е под сериозна заплаха. В този контекст е решаващо ЕС да покаже пътя вземайки предвид промените в климата във всеки аспект на новия си бюджет.
Транспорт: Можеше да се очаква, че ЕС масово ще инвестира в зелени транспортни решения намаляващи замърсяването на въздуха, емисиите на СО2 и зависимостта от вноса на изкопаеми горива. Вместо това половината от средствата за транспорт от Кохезионния фонд са използвани за построяването на пътища. 21км отсечка от Сервера до Санта Мария дел Ками в Испания струва на ЕС 135 млн. евро, това е повече от средната сума отпускана от ЕС за една година директно за опазване на природата и биоразнообразието. За сравнение автомагистрала Люлин, която е само
19 км струва 185 млн. евро.
Земеделие: Недостигът на вода вече засяга поне 11% от населението на Европа и 17% от територията й. През 2008г. огромните 65% от средствата (около 4 млрд. Евро) дадени на Испания по Общата селскостопанска политика и като директни плащания са платени за площи с високо интензивни култури, изискващи напояване.[4]
Целта на тези кампании е да се предостави повече информация по проблема с отпадъците, както и да се покажат алтернативните и трайните решения, които са устойчиви и щадят човешкото здраве и околната среда.
Такова решение е и Стратегията за нулеви отпадъци, чиято задача е да намали и елиминира отпадъците.
Кампаниите имат за цел още да се предостави платформа за гражданско участие на неправителствени организации, на инициативни комитети и на всеки желаещ да участва в процеса на вземане на решения по този наболял проблем.