За Земята Лого

Писмо от екологични организации до Европейската комисия

Относно: Дискусия на 6 ноември 2013 г. за генетично модифицирана царевица

(Initiates file downloadвиж оригинала на английски език)

Уважаема г-жо комисар,

На 6-ти ноември Вие и Вашите колеги-комисари ще представите на Съвета Вашата препоръка относно това дали Съветът да одобри или не отглеждането на генетично модифицирана (ГМ) царевица 1507, притежание на Pioneer Hi-Bred International.

През септември, в следствие на дело, заведено от Pioneer по отношение на тази ГМ царевица, Общият съд на Европейския съюз постанови, че Европейската комисия се намира в нарушение на Европейското законодатество на процедурно основание.

Важно е да се отбележи фактът, че в постановлението на Съда никъде не се посочва или предлага Комисията да се задължи да узакони генно модифицираната култура. Комисията се задължава единствено да вземе решение дали отглеждането на тази култура трябва да бъде узаконено. Молим Комисията да направи точно и само това.

На базата на следните научни, политически и законови причини, Ви подканваме да вземете решение срещу узаконяване на отглеждането на ГМ царевица 1507.

Дадената ГМ царевица има две характеристики: а) създава собствени пестициди и б) резистентна е към определени хербициди (амониев глуфозинат). Според законите на ЕС и двете характеристики трябва да бъдат подложени на оценка на риска. Към сегашния момент обаче Европейската агенция за безопасност на храните (ЕАБХ) не е извършила изискваната оценка, свързана с характеристиката резистентност към хербициди, с което е в явно нарушение на законовите изисквания на ЕС. В допълнение,  оценката на риска, извършена от ЕАБХ по отношение на характеристиката създаване на пестициди, изтъква поредица въздействия на токсина върху нецелеви организми, като дневни пеперуди, молци и нощни пеперуди. ЕАБХ също признава липсата на убедителни научни данни за други опрашители, като пчелите, които могат да бъдат негативно повлияни от токсина, отделян от ГМ културата.

Мнозинството европейски консуматори, значителен брой консуматорски кооперативи и други частни търговци отхвърлят ГМ културите. Това се дължи на доказателства за рисковете от тези култури, както и липсата на реални ползи от тях. Скорошни научни изследвания за пореден път показват, че ГМ културите не увеличават добива, нито пък са устойчиви на крайни климатични условия, като суша и наводнения. Също така, те не предоставят решения за други земеделски проблеми, като деградация на почвата, нито за замърсяването на почвата и водата.

По целия свят е широко разпространено противопоставянето срещу ГМ културите и земедеската система, които те представляват. Скорошните решения на BASF и Monsanto да концентрират своите ГМО дейности в Северна и Южна Америка се дължи на поредица от поражения за индустрията в Китай, Индия, Русия, както и в повечето страни в Североизточна Азия и Африка през последните две години. По-голямата част от ГМ хранителни култури все още се отглеждат единствено в четири страни в Северна и Южна Америка.

Генетичното инженерство при културите се базира на недостатъчно разбиране на билогичните системи и старомодна технология. Освен сериозните проблеми и рискове, които поставя във връзка със здравето, околната среда и социално-икономическите фактори, генното инженерство не може да предостави устойчиви и ефективни решения, от каквито се нуждае селското стопанство. По-модерни технологии, като маркерната селекция, която може да поддържа агро-екологични практики, представляват по-добра алтернатива за напредък.

Комисията започnа мандата си с узаконяването на резистентни към антибиотици ГМ картофи. Тогава това действие предизвиква обществено недоволство. В крайна сметка културата не успява да се наложи – само 25 хектара са засадени през втората година на отглеждане, а BASF решава да оттегли продукта от пазара. Узаконяването има толкова законови и научни недостатъци, че Унгария, Австрия и Люксембург завеждат дело срещу Европейската комисия, решение по което все още се очаква.

Ето защо, бихме искали да приканим Вас и останалите комисари да не завършвате мандата си по начина, по който е започнат – с узаконяване на ненужна и нежелана ГМ култура, чиито рискове не са подобаващо оценени. Не е нужно да се прехвърля върху Съвета решението относно ГМ царевица 1507 – Комисията има научното, политическо и законово основание да отхвърли узаконяването.


Организации и Подписи

Обяснителна бележка

Царевица 1507 на Pioneer е подложена на генна модификация, за да отделя Bt(Bacillus thuringiensis)-токсина Cry1F с цел борба с европейския стъблопробивач, както и за да се постигне резистентност към хербицида амониев глуфозинат.  

Законови аспекти
Законът за ГМО в ЕС изисква европейските институции да извършат оценка на промените в земеделските практики, причинени от отглеждането на дадено ГМ хербицид-резистентно растение. През 2008 г. Комисията изрично отправя искане към Европейската агенция за безопасност на храните (ЕАБХ) да извърши такава оценка, посочвайки, че според закона за ГМО в ЕС „оценката на ГМО за риск за околната среда трябва да включва потенциалните последици, които всяка отделна ГМ хербицид-резистентна клутура е възможно да причини, върху биоразнообразието и нецелевите организми, като следствие от промените в земеделските практики (включително последиците, причинении от различни употреби на хербициди)” [1] (на този аспект вече се набляга в първия текст). През 2008 г. Съвета по околна среда единодушно подчертава „нуждата да се изучат потенциалните последици за околната среда, вследствие на промени в употребата на хербициди, причинени от хербицид-резистентни ГМ култури” [2]. Въпреки това, в мнението на ЕАБХ относно ГМ царевица 1507 липсва тази съществена оценка.

Според Pioneer Hi-Bred, не е нужно да бъде изпълнено това законово задължение, тъй като хербицид-толерантната характеристика, въведена в ГМ царевица 1507, е само маркерен ген – използван от ГМО компаниите по време на процеса на генна модификация. Това не променя факта, че ГМ царевица 1507 е хербицид-резистентно растение и ще бъде използвано като такова на полето. В първоначалното си съобщение Pioneer Hi-Bred ясно заявява, че резистентността на ГМ царевица към глуфозинат е насочена към борбата с плевели, и описва концентрациите на хербициди, които могат да бъдат използвани на полето, както и остатъците от хербициди в растенията. Също така, самият заявител рекламира ГМ царевица 1507 като глуфозинат-резистентна култура в други страни, като например Съединените американски щати [3]. Понастоящем върху употребата на глуфозинат в Европа са наложени конкретни условия, но одобряването на ГМ царевица 1507 би разширило приложенията на подобен токсичен хербицид на европейска земя.

Научни съображения
В следствие на това, че е извършена оценка на само една от двете характеристики на ГМ царевица 1507, узаконяването на отглеждането на подобна ГМ култура би било явно нарушение на европейското законодателство.

По отношение на характеристиката на 1507, свързана със създаването на собствени пестициди, също са идентифицирани явни проблеми. В публикацията на ЕАБХ ГМО Панел (2011) се посочва, че токсинът Cry1F, отделян от царевица 1507, представлява риск поне за някои видове дневни пеперуди, молци и нощни пеперуди. Също така се признава, че липсва нужното знание относно кои от тези видове са подложени на риск и каква роля имат те в земеделските райони. ЕАБХ също така съобщава, че инсектицидът, отделян от 1507, е около 350 пъти по-силен, отколкото инсектицида, отделян от царевицата MON810 на Monsanto, единствената генетично модифицирана култура, отглеждана с търговски цели в ЕС. В добавка, не съществуват изследвания в областта, които да оценяват последиците от присъствието на този инсектицид в средата за продължителен период върху други опрашители, като дивите или медоносни пчели, както и върху наземните и водни организми.

Други съществени фактори, които също следва да бъдат взети под внимание при управлението на риска, когато се оценяват последиците от освобождаването на ГМ културата в околната среда, включват това дали даден продукт би донесъл ползи, както и оценка на социо-икономическите последствия.

В по-широк аспект, научните изледвания не откриват ползи за добива, когато се сравняват ГМО и не- ГМО системи в селското стопанство. Скорошно рецензирано изследване [4], базиращо се на официални данни от властите на ЕС и Америка, както и на статистически данни от ОПЗ (Организация по прехрана и земеделие), открива, че през последните петдесет години и по-специално след като САЩ и Канада въвеждат ГМ клутури, увеличението в годишния добив на царевица, рапица и пшеница е значително по-голямо в Западна Европа, отколкото в САЩ и Канада. Преди 1985 г. добивът на царевица е по-нисък в Западна Европа в сравнение със САЩ, но оттогава добивът в Западна Европа постоянно надвишава или е равен на добива в САЩ. Това показва, че „увеличенията в добива не зависят от ГМО, а наборът от биотехнологии, подбрани от Западна Европа за отглеждането на царевица, води до по-голяма продукция, отколкото наборът от ГМО практики, подбрани от САЩ”.

Също така, в Западна Европа увеличението на добива е постигнато паралелно с намаляване употребата както на хербициди, така и на пестициди. Обратното, в САЩ, след въвеждането на хербицидо-резистентни ГМ култури, употребата на хербициди се е увеличила, а е налично само незначително намаляване в употребата на инсектициди. Например същото изследване показва, че откакто инсектицидни култури са въведени в САЩ, през 2009 г. употребата на допълнителни химически инсектициди е спаднала само с 15% от 1995 г. в сравнение с нивата преди ГМО, докато във Франция до 2009 г. цялостната употреба на инсектициди спада до 12% от 1995 г.
___________________________________________________________________________

[1] European Commission document on the environmental risk assessment of herbicide-tolerant plants.
www.greenpeace.org/eu-unit/en/Publications/2013/Environmental-risk-assessment-of-herbicide-tolerant-plants/

[2]Council Conclusions on GeneticallyModified Organisms (GMOs), December 2008.
www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/pressdata/en/envir/104509.pdf
 
[3] Dow AgroSciences (2007): TC1507, Insect-Protected Maize (Corn), Technical Bulletin.
msdssearch.dow.com/PublishedLiteratureDAS/dh_00a4/0901b803800a4d0c.pdf
010-16438.pdf&fromPage=GetDoc

[4] Jack A. Heinemann , Melanie Massaro , Dorien S. Coray , Sarah Zanon Agapito-Tenfen & Jiajun Dale Wen (2013):
Sustainability and innovation in staple crop production in the US Midwest, International Journal of Agricultural
Sustainability, DOI:10.1080/14735903.2013.806408

© 2003-2021  zazemiata.org