Коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“

София, 10 Декември – „Само тунели в района на Кресненското дефиле, ще гарантират, че бъдещата АМ „Струма“ няма да бъде отнесена от реката“ заявяват от екологичните организации членове на коалицията „Да спасим Кресненското дефиле“[1]. През 2007 в резултат на конструктивен диалог между Европейската комисия, Агенция “Пътища“, НПО и жителите на Кресна по екологичните оценки на магистралата бе предложен и официално одобрен вариант за тунел, който да запази Кресненското дефиле чрез серия от тунели под Малешевска планина. Така ще се решат адекватно проблемите със защитената територия, НАТУРА 2000 и природните ценности в пролома. Допълнителен немаловажен плюс е, че старият път остава като алтернативен вариант и се запазва бизнеса в дефилето – туризъм, спускане с лодки (рафтинг)[2] и др.

Вариантът с тунели бе договорен след като повече от 10 години проектът за АМ „Струма“ беше забавен заради неизпълнение на екологичното законодателство, отвореното досие от секретариата на Конвенцията от БЕРН и желанието на българската администрация да построи магистралата вътре в дефилето. Строителството през дефилето освен унищожаването на резервата „Тисата“ и зоните по НАТУРА 2000, както и на самото дефиле като природна забележителност, ще доведе до постоянен риск при функционирането на магистралата поради геоложката структура на терена и проблеми, подобни на катастрофата от 04.12.2010 г., свързани с поройния характер на р. Струма.

„Поглъщането от реката на шофьора и неговия камион при работа върху срутения при пороите участък от пътя през Кресненското дефиле, както и подкопаването на други участъци потвърждават за пореден път не само неадекватността, но и директната опасност от разполагането на стратегически важна инфраструктура в неудачни от природна гледна точка терени.[3]“ заявява Даниел Попов от ИУЦЕ. Последното се потвърждава и от аварирането на Южната дъга на околовръстното шосе. Дори при модерно строителство, изпълнено по всички стандарти, както твърдят отговорните институции бяхме свидетели на един „гребен канал” дължащ се и на десетилетията неадекватно управление на водите в България и пренебрежението на институции, проектанти, строители и надзорници.

Ако България иска да получи финансиране от ЕС, освен спазването на поетите ангажименти трябва и да кандидатства с целия проект. Това задължително условие е ясно от години, но едва напоследък се приема сериозно от институциите в България.

От коалицията заявяват, че забавянето на проекта се дължи на разделянето му от страна на българските власти на части, които се предвиждаше да бъдат разработвани и изграждани по различно време. До момента най-проблемната отсечка през Кресненското дефиле дори не е проектиран, и той се явява тапа, която до скоро се смяташе, че може да се отпуши като се строи в дефилето. Ирина Матеева от БДЗП е категорична „Заради разлома в дефилето поставянето на фундаментите на магистралата вътре в него е огромен риск. Всички опити за строеж в пролома ще доведат да блокиране на европейските средства, нарушаване на издадените вече законови решения и нови санкции срещу България.“

Ивайло Хлебаров от За Земята допълва: “Подкрепяме инициативата за създаване звено за управление на проекта, инициирана от институциите. Това ще ускори изготвянето на необходимите анализи, проектирането и подаването на цялостната документация към ЕС. Същевременно с това апелираме създаването на Комитета за направление по проекта също да стартира незабавно, тъй като това ще е основната структура включваща неправителствени организации и местни власти, която ще следи дали проектът се изпълнява според приетите решения. Този комитет бе договорен още през 2007 г. в присъствието на представители на ЕК и програма Джаспърс, но едва напоследък в лицето на МРРБ и МТИТС срещаме реална подкрепа за него. Вече сме изпратили примерни правила за функционирането му и очакваме коментарите на министерствата, за да стартира създаването му.”

Информация за редакторите

[1] Коалицията „Да спасим Кресненското дефиле“ е създадена преди повече от 10 години с цел опазването на уникалното биоразнообразие в района на Кресна от изграждането на АМ „Струма“ през дефилето. Организации членове са: ЕС „За Земята“ (член на CEE Bankwatch Network), Българско дружество за защита на птиците (БДЗП,член на Birdlife International), Информационен и учебен център по екология (член на CEE Bankwatch Network), Българска фондация биоразнообразие, Институт за зелена политика, Екоклуб 2000, Сдружение за дивата природа „Балкани“, Българското лепидоптерологично дружество и др.

[2] Ако магистралата се построи през дефилето ще стане невъзможно практикуването на рафтинг по реката. Още повече, че именно рафтаджийте бяха единствените, които оказаха навременна помощ на бедстващите след прииждането на реката в Кресненското дефиле и край Благоевград.

[3] Експертите по управление на риска от наводнения на европейско ниво отдавна са установили, че съществуват високо рискови зони в които трябва да се избягва всякакво строителство. Тези изисквания са заложени ясно в Директивата за наводненията (http://www.rivers.biodiversity.bg/files/File/2007-10-23%20Flood%20Risk%20Directive%20%28bg%29%5B2%5D.pdf), както и в Ръководствата за управление на риска от наводнения. http://ec.europa.eu/environment/water/flood_risk/pdf/flooding_bestpractice.pdf

За контакти:

Ирина Матеева – БДЗП /Birdlife International/ 0878 599 360

Ивайло Хлебаров – ЕС За Земята /CEE Bankwatch Network/ – hlebarov AT bankwatch DOТ org тел: 943 11 23

Петко Ковачев, ИЗП, petko.kovachev at zelenite.bg, 0888 420 453