• RDF (от англ. refuse-derived fuel, гориво, получено от отпадъци) представлява горимата част от твърдите битови отпадъци на София, преработени в завода за механично и биологично третиране на отпадъци (МБТ) край гара Яна.

• RDF може да съдържа и опасни отпадъци – бои, батерии, лампи, намиращи се в смесените битови отпадъци на град София, доколкото настоящата система не ги разделя адекватно. От образуваните в София над 2000 тона опасни битови отпадъци годишно, разделно се събират едва 3-4 тона, а за останалото количество разчита на разделителната способност на МБТ. При работа с разнородни битови отпадъци, смесването им е неизбежно. Например, отделянето на опасни течности, влезнали в контакт с хартия или текстил, е на практика невъзможно.

• Дори малки количества хлор в отпадъците, например често срещания поливинилхлорид (PVC), създават висок риск за генериране на диоксини/фурани.

• RDF съдържа предимно рециклируеми материали като пластмаси, хартия и картон, текстил и биоотпадъци. Събрани разделно за рециклиране, същите тези отпадъци биха представлявали приход в системата за управление на отпадъците, а не разход, какъвто е RDF.

• Само преработването в МБТ на смесените отпадъци за RDF струва около 50 лв. на тон, или общо 9 милиона лв. разход за производството на 180 хиляди тона „гориво от отпадъци“, без това да включва разходите за сметосъбиране и сметоизвозване

• Горенето на отпадъци ще има пряко отражение върху растящия размер на такса смет, която плащат столичани.

• Често се твърди, че изгарянето изцяло решава проблема с отпадъците, но според законите на физиката, отпадъците не изчезват, а се преобразуват в опасни емисии във въздуха и значително количество пепели, които трябва да бъдат депонирани

• Автоматичен кран за смесване на RDF и захранване на горивната камера с 22,5 тона RDF на час.

• Системата трябва автоматично да блокира подаването на отпадъци, при пускане на инсталацията, при различна от оптималната температура, при превишаване на емисиите или на количествата подавани отпадъци.

• Кранът захваща около 3,5 тона отпадъци наведнъж, които могат да съдържат PVC, битови химикали, компоненти от електроуреди и много други потенциално опасни вещества, съдържащи се в смесените битови отпадъци, от които при изгаряне се образуват още по-токсични съединения.

• Отпадъците се подават по тласкаща скара в горивната камера, където се сушат и горят в продължение на 1 час.

• Скарата е изключително важна за процеса – тя трябва да осигурява постоянен равномерен слой отпадъци за изгаряне, за да се избегнат аварии. Скарата е подложена на силно износване от високите температури, поради което трябва да се подменя на всеки 4-5 години

• Температурата в пещта трябва да бъде не по-ниска от 850 градуса по Целзий, а когато се третират опасни отпадъци то температурата следва да е 1100 градуса в продължение на не по-малко от 2 секунди, за да се намали образуването на диоксини и фурани – група от най-токсичните познати вещества.

• В тази високотемпературна среда се образуват стотици нови и някои силно токсични вещества и фини прахови частици. Една част от тези замърсители се улавя от системите за пречистване и филтриране на димните газове, друга попада в пепелите.

• Високата температура е компромис – вместо диоксини / фурани се образуват азотни оксиди – група мощни парникови газове. Във въздуха на София вече има огромно количество азотни оксиди, отделяни от автомобилния трафик.

• По време на пускането и спирането на инсталацията съществува опасност от нерегламентирани емисии вследствие падане под минималната задължителна температура от 850 градуса.

• В края на горивната камера е предвидена система за редукция на азотните оксиди, реализирана чрез селективна некаталитична редукция (SNCR), тъй като при изгаряне на RDF се отделят азотни оксиди над два пъти над нормата от 200 mg/Nm3. Тази система е по-евтина и неефективна в сравнение със селективната каталитична редукция (SCR), и води до по-високи емисии, в разрез с европейските новоприети строги ограничения за емисиите на азотни оксиди, определени в Директивата за националните тавани за емисии, в сила от 31 декември 2016 г.

• Част от енергията, отделена при изгарянето на отпадъците, задвижва парна турбина за производство на електроенергия, а чрез топлообменната част на котела се подгрява вода за топлофикационната мрежа.

• Компромисът тук е, че при охлаждането на димните газове се образуват диоксини, освен ако охлаждането не се случи рязко, при което се губи от топлинната енергия за производството на пара.

• По-високата температура на парата дава повече печалба от продажбата на произведената електроенергия, но същевременно причинява по-бърза корозия на котела, което увеличава рисковете и разходите за поддръжка.

• При горенето на отпадъци се отделят димни газове, силно наситени с прахови частици, а очистването им чрез скъпи филтри отнема от ефективността на процеса.

• Котлената пепел и летливата пепел от пречистването на димните газове представляват опасни отпадъци и обичайно се смесват.

• Някои оператори на инсинератори смесват дънната пепел с летливата пепел – практика, която вече е забранена в много страни.

• Колкото по-ефективни са системите за пречистване на димните газове, толкова по-токсично е съдържанието на летливата и котелната пепел, а това оскъпява тяхното управление.

• Летливата и котлената пепел (общо 2 720 тона/година), смесни заедно с остатъците от пречистването на димните газове (5 520 тона/година), представляват 8 240 тона/година или над 22 тона на ден опасен отпадък.

• Опасните пепели се събират насипно в големи силози или торби, които се съхраняват на площадката до извозването им.

• Извозването на тези опасни пепели до Германия или други отдалечени специализирани депа за опасни отпадъци създава допълнителен риск от потенциални произшествия с тежки последици.

• При изгаряне на 180 000 тона RDF в продължение на проектния живот на инсинератора от 25 години биха се образували над 200 000 тона силно токсични пепели.

• При изгарянето на отпадъците в пещта се образува шлака, която заедно с пропадащите през скарата по-малки отпадъци, включително метален скрап, представлява около 100 тона дневно дънна пепел (36 000 тона/година), равняващи се на 20-25% от входящия отпадък.

• Около 1800 тона годишно или 1% от фината част от входящите отпадъци пропада през решетката на скарата без да изгори и се смесва с пепелта, която пада на дъното при изгарянето.

• Най-фините частици от смесения столичен боклук имат и най-голяма вероятност да бъдат замърсени с огромно разнообразие от опасни вещества, намиращи се в битовите ни отпадъци: от живак (термометри), летливи органични съединения (бои, лакове), до устойчиви органични замърсители (препарати против хлебарки).

• В Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) дънната пепел е определена като неопасен отпадък, но в действителност тя представлява сериозен потенциален риск за общественото здраве, поради съдържание на тежки метали (арсен, кадмий, хром, мед, живак, молибден, никел, олово, цинк), диоксини и фурани.

• Съдържанието на токсични вещества в дънната пепел зависи от това доколко ефективно се отстраняват разнообразните потенциално опасни вещества, съдържащи се в смесените битови отпадъци, при подготвянето на RDF в столичния завод за механично и биологично третиране на отпадъци.

• Около 4,5% от диоксините се откриват в дънната пепел и тя трябва редовно да се тества за съдържание на токсични вещества, за да се определи доколко е опасна.

• Дънната пепел съдържа от 10 до 100 пъти повече тежки метали от тези, налични в естествените почви. Планът е тя да се съхранява на място до извозването й за депонирана на депо Враждебна.

• Дънната пепел често се влага в строителни материали или пътища – практика, неподходящо наричана «рециклиране», която всъщност разпространява съдържащите се в пепелта замърсители из цялата страна, подлагайки на риск здравето на хората и околната среда и залагайки токсична бомба за следващите поколения.

• Димните газове от изгарянето се пречистват в реактор, в който се впръскват активен въглен и хидратна вар. Впоследствие, те също се превръщат в част от опасната летлива пепел, част от която се улавя от ръкавните филтри.

• Остатъците от пречистването на димните газове са около 5520 тона/година и представляват опасен отпадък. Тяхното складиране, превозване и депониране допълнително увеличава риска от замърсяване.

• Ефективността на улавяне на фините прахови частици с размер под 2,5 микрона е едва между 5% и 30%, а именно те са най-опасни за здравето, поради способността си да проникват дълбоко в тъканите на организма.

• Ръкавните филтри са все още крайно неефективни при улавянето на много фините частици с размер между 1 и 0,2 микрона.

• Дори съоръженията с най-модерните ръкавни филтри отделят аерозоли от ултра-фини частици, които към момента не се контролират от законодателството.

• Ръкавните филтри генерират т.нар. „лелтива пепел“, в която замърсителите, от пречистването на газовете са силно концентрирани, поради което тя представлява опасен отпадък.

• Над 92,5% от диоксините и фураните от инсталацията са концентрирани в летливата пепел, което я прави силно токсична.

• Освен скъпи за подмяна, ръкавните филтри използват и значително количество енергия за поддържане на подходящо налягане, което още повече повишава оперативните разходи на инсталацията.

• Системата за пречистване завършва с мокър скрубер за допълнително очистване на димните газове.

• Предполага се, че непречистените от филтъра фини прахови частици, адсорбирали тежки метали, ще се отстраняват „до известна степен“.

• Чрез кондензация ще се извличат още 8 МВ/ч топлоенергия.

• През осемдесетметровия комин излизат над 7000 кубични метра отпадъчни газове за всеки тон изгорен RDF, което се равнява на 160 000 кубика димни газове за час.

• Въпреки че може да изглеждат чисти, газовете съдържат изключително фини прахови частици. От горещината в инсталацията, металите преминават в газообразно състояние и се прикрепят към праховите частици. Например, на практика всичкият елементен живак, наличен в отпадъците, излиза с димните газове.

• Над 35 кг фини прахови частици ще излизат от комина всеки ден в продължение на 25 години, докато работи инсталацията.

• В здравната оценка на проекта в ОВОС като „потенциално засегнато население“ са разгледани единствено работещите на площадката около 600 души и неопределен брой строителни работници.

• В действителност обаче замърсяването на въздуха в резултат от изгарянето на отпадъци не спира на границата на площадката на ТЕЦ София, а се разпространява на километри от обекта, според посоката на вятъра.

• Непрекъснатите собствени измервания на замърсителите няма да отчитат диоксините и фураните, нито тежките метали в изходящите газове от комина.

• Въпреки че изгарянето на отпадъци често се рекламира като «енергия от отпадъци», енергийният баланс показва, че заместването на изгорените материали със свежи суровини изисква значително повече енергия, отколкото се произвежда при изгарянето им.

• При изгарянето на отпадъци се извличат едва 15% от присъщата им топлинна стойност. Софийската инсталация е планирана да произвежда 19,5 MW електрическа енергия.

• Изследвания сочат, че за 24 основни материали, срещани в отпадъците, енергията, спестена при рециклирането им надвишава от 3 до 5 пъти енергията, придобита при изгарянето им. Разликата е достатъчна, за да компенсира и за енергията, необходима за интензивно разделно събиране с цел рециклирането на тези отпадъци. За повече информация.

• Едва 10% (до 70 милиона кубични метра / година) от природния газ, който се използва сега, ще бъдат заменени с „гориво от отпадъци“, но в сравнение с разходите за пречистване и пропуснатите ползи от рециклиране, балансът на сметката остава неясен.

• Планиран е капацитет за производство на 58 MW топлинна енергия. През последните години в София нарасна броят на домакинствата, които избират да се отопляват по друг начин, вместо чрез топлофикация. Самата Топлофикация в своя бизнес план до 2019 г. прогнозира очаквано намаление на доставяната топлинна енергия за отопляване с 1,5% годишно. Тази тенденция хвърля съмнение върху необходимостта от допълнителен капацитет за производство на топлинна енергия. Ако се намалят загубите от преноса на топлоенергия по трасето до крайните потребители и се заложи на подобряване на енергийната ефективност на мрежата и крайните потребители, ще се спестява достатъчно енергия, за да стане тази нова инсталация ненужна.