Разликата между традиционните биотехнологии и ГИ

ГИ растения представляват, поне повече от едно следващо поколение на високо технологични варианти. Oткрояват се две специфични характеристики, които могат да ги направят заплаха за здравето на хората и околната среда:

1. ГИ растения съдържат гени и имат качества, които са напълно нови за целевия вид, неговия екологичен контекст и неговия генетичен фонд. Докато традиционното отглеждане и селекция на животните може да пренася гени само между родствени видове или близко родствени видове, ГИ позволява движение на гени между коренно различни видове. Нито една традиционна селекция не е способна да кръстоса шаран с картоф или бактерия с царевично растение. Няма такава еволюция или селекция през хилядолетията, която да промени качествата на бактериалния ген, за да го направи интегрална част от царевичната популация. Ефектът от новопредставените гени и генни фрагменти при реалните условия на земята, в различните климатични зони или като реакция спрямо различните видове вредители или болести, е напълно непредвидим, от което произтича не само заплахата за реколтата, но също и за родствените видове и екосистеми.
   
   
2. Процесът на ГИ не е добре насочен, нито е прецизен, но пък от друга страна е груба намеса или просто казано бомбардиране. Новопредставените гени може накрая да се окажат интегрирани къде да е в растителния геном. Те не биха могли да се насочат към определено място в рамките на генома на растенията, нито пък се счита за необходимо да се знае мястото на прикрепването му след това. Поради това, че изявяването на даден ген или фрагмент от ген, зависи в много голяма степен от мястото на неговото внедряване и генния фон на растението, то е въпрос на щастлива случайност, ако новопредставения ген, заработи така както се очаква и не се предизвикат други по-големи промени в изявите на растението. Няколко естествено познати механизми /плейотропен ефект, епистаза или позиционен ефект/, за повлияване на крайната специфична изява при трансфериране на чужди гени, може да се очаква, че ще проработят. Това са две фундаментални разлики между обикновените растения и ГИ такива, които могат да са причина за непредвидими последствия, след освобождаване на ГМОи в околната среда.

Говежд Соматотропен Хормон (ГСХ)

Генно инженерния ГСХ е добит след имплантиране на генния код на ГСХ у бактерия E. Coli, за евтино и изобилно производство, като се увеличават добивите на мляко до 30% в периода на лактация на кравите. Това довежда до редица странични ефекти у кравите, като подпухване, диария, заболявания на коленете и на стъпалата, хранителни разстройства, треска, намаление на хемоглобина, овариални кисти, утеринна патология, мастити, намаляване на забременяванията, по- малки телета, възпаления на виметата. Всичко това очевидно е резултат от ненормалността на млякото. Монсанто променя една аминокиселина #144, заменяйки я с епсилон- N-ацетилизин. До 52 остатъчни антибиотика , алергени, кръв и части от фетус са открити в млякото, заедно с човешки и животински растежни хормони. От 59 биоактивни такива, най - лошият е IGF-1 факторът, инсулиноподобен растежен фактор , често свързван с рак на гърдата и гастро-интестинални тумори, както и играещ ключова роля при всеки вид човешки тумор. Крави инжектирани с ГСХ удвояват IGF -1 фактора в млякото си.

Нутрасуит - диетична захар или токсична субстанция

Националната Софт Дринк Асоциация, представляваща 95% от безалкохолните напитки в САЩ, внесе протест, вписан в записките на Американския Конгрес от 07.05.1985, описвайки химическата нестабилност на Аспартама. Престоявайки няколко седмици на топъл климат /30гр. по Целзий/, по голямата част от Аспартама в съда, се разгражда до формалдехид, метанол, и фенилетилаланин. Веднъж поет метанолът се превръща в формалдехид, и после в мравчева киселина - остра отрова. Формалдехидът е балсамиращо вещество, клас А канцероген. Фениланинът и аспартамовата киселина са токсични, когато не са заедно с други аминокиселини в протеините.

ААХЛ е получила над 10 000 оплаквания от консуматори на Нутрасуит. 80% от всичките оплаквания се отнасят до хр. добавки, но тя нищо не е направила за да алармира обществеността за опасностите от широко рекламираните и следователно "безвредни" напитки.

ААХЛ е документирала 92 симптома на отравяне от Аспартам : главоболие, умора, световъртеж, гадене, замъглено зрение и т. н. , както и заболявания отключени от него: мозъчни тумори, склероза, Паркинсонова болест и т. н. Според Американския US Force Magazine е възможно директно преминаване на хемато-плацентарната бариера и увреждане на плода у бременните.

Религиозна етика

Религиозни и етични съображения доведоха през 1999 до съюзяването на религиите срещу ГИ. Няколко американски равини, римски католически свещенници, седемдневните адвентисти, епископи, лутерани, хиндуисти, будисти и източно правосл. църква, заведоха дело срещу ААХЛ. Обвиненията са заради липсата на етикетиране на ГИ-те храни, което прави невъзможно те да бъдат разграничени, което пък от друга страна би нарушило диетичните закони на различните религиозни общности. Ислямистите и юдеите не ядат свинско, хиндуистите не ядат телешко, будистите са пък вегетарианци, и почти половината от адвентистите също са вегетарианци. Неволно те биха консумирали храни съдържащи гени от забранени за тях растителни или животински организми.

През 1997 г. римо-катлическия Папа се обърна към Jagellonian University в Краков, Полша и засегна проблема за етичната отговорност на новата наука, обявявайки се против клонирането на хора и патентите върху човешки и животински гени.

Преминаването на видовата бариера, чрез трансфера на гени нарушава принципите на целесъобразността в природата. Това показва непочтително отношение и неуважение към Твореца и това което той е създал.

По материали на ANPED и Екоюгозапад