Една от важните теми в работата на “За Земята” e преходът отвъд въглищата за регионите, които все още са зависими от този сектор. Вместо да мисли за преквалификация и стимулиране на инвестиции в нови отрасли, за съжаление представителите на държавата са замръзнали в миналото, когато големите индустриални гиганти са били повод за гордост.
Тази статия е на нашите колеги от Just Transition. Споделяме я, защото опитът на двамата главни герои, бивши миньори, е интересен и вдъхновяващ.
Как бившите миньори виждат излизането от въгледобивния сектор?
Kateřina Davidová (Център по транспорт и енергия) и Lenka Ilčíková (Friends of the Earth-CEPA)
Доскоро терминът преход отвъд въглищата (‘coal phaseout’) беше табу в централна Европа, но това се променя в Чехия и Словакия напоследък. Mините за антрацитни въглища продължават да затварят, заради ниските цени на суровините и силната чуждестранна конкуренция. Малко по малко ги следват лигнитните мини, изправени пред регулация на вредните емисии и глоби за замърсяването.
Хората от регионите, зависими от въгледобива започват малко по малко да си представят свят след края на въглищата. И в Чехия, и в Словакия се създават стратегически планове на държавно ниво, за да подпомогнат засегнатите общини да диверсифицират икономиките си и да поемат по пътя на растежа.
В Чехия правителството започна програмата RESTART, която има за цел да стимулира развитие на сектори, които да предложат алтернативна заетост в трите основни региони, зависими от мините: Маравия-Силезия, Усти над Лабем и Карлови вари.
В Словакия местните власти в Горна Нитра наскоро концентрираха усилията си в подобен план. Словашките региони дори наскоро кандидатстваха за пилотна програма на Европейския съюз за подкрепа на въгледобивните региони, на които им предстои трансформация, обяви Марош Шефчович/Maroš Šefčovič, енергийният комисар на ЕС в края на 2017.
Естественият край на мините и изгарянето на лигнити носи неоспорими предимства за подобряване качество на въздуха и борбата с промяната на климата. Въпреки това остава въпросът какво ще се случи със заетите в сектора, когато бъдат закрити работните им места. Как миньорите гледат на планираната трансформация?
Попитахме двама бивши миньори — от Чехия и от Словакия — доколко трудно е било да си намерят нова работа и какво мислят за цялата тенденция към изоставяне на въгледобивния сектор и преход към нова икономика?
Петр Дворак от Горни-Йиржетин е от семейство на миньори и веднага след като завършва специализирано училище, започва да работи по изкопаването на шахти за мините северна Бохемия.
Когато работата намалява, решава да напусне индустрията. От две години има собствен бизнес като водопроводчик. Намира, че професионалната промяна му е повлияла позитивно.
“Има много работа, ако търсиш”, казва Петр Дворак. “Дори когато работех в мините, вече имах страничен бизнес. Бившите ми колеги също си намериха нова работа. Хората, които вече не са в мините, нямат проблеми с реализацията в други сектори. Повечето са ключари, водопроводчици, зидари — все неща, за които има търсене.”
Бранислав Taжиар/Ťažiar от Opatovce nad Nitrou има големи планове, когато говори за новото си работно място. Работил е в мините през по-голямата част от живота си, но напуска по здравословни причини. Получава обезщетение като безработен за шест месеца, след което работи на няколко места. В момента се е установил на постояна позиция в общината и му харесва.
“Най-трудният период беше, когато ме съкратиха и все още не получавах пенсията по болест,” казва Бранислав Taжиар/Ťažiar . “Не можете да си представите колко несигурен се чувствах. Но сега не съжалявам, че не съм в мината.”
Какво би казал на колегите си в подобна ситуация?
“Ако са сигурни в уменията, които имат, няма от какво да се притесняват. Винаги ще намерят работа,” споделя Бранислав Taжиар/Ťažiar.
Но трябва да имат предвид, че в началото трябва да живеят по-скромно. Taжиар/Ťažiar в момента печели малко по-малко, отколкото в мината, но се чувства по-щастлив от условията на труд: “Не трябва да работя на смени, често съм на открито и виждам слънцето. Даже имам тен!”
Петр Дворак има сходна гледна точка — “Личното ми мнение е че всички, които искат да се разделят с тунелите, трябва да го направят. В наши дни никой не иска да блъска с лопатата и да диша пушек по цял ден за 800 евро на месец.”
И двамата са съгласни, че новите им професии крият далеч по-малко рискове за здравето.
Много хора все още виждат миньорството като престижна, добре платена професия. Но вече това на практика не е така. Преди 1989 миньорите са печелели до пет пъти повече от средните заплати и са се радвали на редица привилегии, от 1990 насам и заплатите, и придобивките намаляват.
“Вече не е като преди”, казва Бранислав Taжиар/Ťažiar.
“По време на комунизма наистина миньорите получаваха високи заплати, но това не е така сега”, съгласява се и Петр Дворак.
Като добавка, много миньори живеят с непрекъснатата несигурност заради забавени плащания и в очакване на съкращения.
Бъдещето на заетите във въгледобивната индустрия днес не изглежда розово. Въпросът е как да се подготвят работещите в сектора за предстоящата смяна на професията. Според Петр Дворак, вместо програми за преквалифициране, умения в различни сфери ще са по-полезни.
“Някои през целия си живот не познават друго, освен количката, кръчмата и лопатата”, обяснява той.
Според него най-добре е човек да разчита на себе си и сам да търси работа. Нито Дворак, нито Taжиар/Ťažiar са получили помощ в периода на промяна.
Бившите миньори обаче са съгласни, че на регионално ниво трябва да се работи за развитие на икономиката. Ťažiar е убеден, че развитието на инфраструктурата ще помогне на словашките общини, зависими от въгледобива, да привлекат нови инвеститори. Стимули за бизнеса също ще са от полза, особено такива, които са насочени и към малките предприятия.
Петр Дворак даже е на мнение, че изоставянето на въглищата ще е от полза за Усти над Лабем. Търсенето на въглища намалява, а хората се замислят все повече за негативните последствия от твърдото гориво. Регионът само може да спечели, ако започне прехода, развивайки сектори като машиностроене и туризъм. Но преди това трябва да инвестира в рекултивация на мините с открит въгледобив. Европейският съюз също може да помогне в процеса.
