СЕТА крие повече рискове, отколкото ползи според национално представително проучване за познатостта и нагласите на гражданите към търговското споразумение между Европейския съюз и Канада, извършено за За Земята от Маркет линкс. 38% от анкетираните са отговорили, че не знаят или не могат да отговорят на този въпрос, а близо половината (44,7%) от останалите интервюирани отговарят, че преобладават рисковете, а само около една пета от тях (19%) смятат, че споразумението носи повече ползи. Притесненията на гражданите се виждат и от отговорите на друг въпрос, от който става ясно, че само 9.8% от тях не виждат значими рискове. Основните притеснения на българинът са свързани със снижаване и заобикаляне на стандартите за безопасност на храните (39.5%), намаляване на конкурентността на българския бизнес и възможността държавата да бъде съдена от чужди компании в наднационални арбитражи (23.2%) като при този въпрос гражданите са могли да дават повече от един отговор.
Представители на Европейската комисия, немалко български политици и някои експерти, които се застъпват за споразумението използват за основен аргумент, че сделката с Канада би била полезна за малкия и среден бизнес. Отговорите в проучването показват, че гражданите имат далеч по-трезва преценка по този въпрос като едва 6% смятат, че споразумението ще облекчи тази част от компаниите и едва 2,6% от запитаните казват, че малкият и средният бизнес ще е най-печеливш от споразумението. В същото време над една пета (20.4%) от гражданите смятат, че най-много ползи ще извлече едрият корпоративен бизнес, без значение от националния му произход.
Проучването оценява изключително ниско степента, в която българските институции са запознали гражданите със споразумението чрез официални източници на информация (техни публикации, материали и мнения). Едва 26.4% от запознатите със СЕТА са получили такава, докато 69.2% са се информирали от отделни публикации в медиите. На въпрос защо не е имало официална информационна кампания сред обществото водещите отговори са, че българските управляващи по принцип нямат практика да информират гражданите за дейността си (41.5%), и защото политиците знаят, че споразумението съдържа клаузи, които няма да бъдат одобрени от обществото (32.8%), като на този въпрос гражданите са могли да отговарят с повече от един отговор.
Ивайло Попов от За Земята коментира: „С това проучване не искахме просто да попитаме хората, дали са „за“ или „против“ споразумението, а да потърсим имат ли информация за него и какво по същество смятат за него. Но и така от отговорите става ясно, че повечето българи са негативно настроени към сделката. На база на изследването смятаме, че българските институции и най-вече правителството са длъжници на обществото ни във връзка със СЕТА. Преди Народното събрание да пристъпи към решение „за“ или „против“ ратификация, държавните органи трябва да представят официални анализи за ползите и вредите и после да се съобразят с мнението на хората. Проблемът е, че те дори не са изготвили такива, а има политици, които бързат да го хвалят. До голяма степен темата за СЕТА беше застъпена от правителството с гръмки слова за отпадане на визите, но то пропусна да каже, че това е нещо, което се полага така или иначе на българските граждани и не е предмет на споразумението с Канада.“.
Припомняме, че в края на 2016 г. ЕС одобри споразумението с Канада, а от септември 2017 г. влезе в сила голяма част от споразумението. Някои от най-спорните клаузи в него като арбитражите, в които компании ще могат да съдят държавите, ще влязат в сила едва след ратифицирането му от националните правителства. България още не е ратифицирала споразумението, а междувременно през юли 2017 г. президентът Радев даде СЕТА на Конституционния съд.
Пълните резултати от социологическото проучване в ексел може да намерите тук: натисни, за да се свалят.