На 4-и март, почти месец след трагедията в с. Бисер, селото изглеждаше сякаш нещастието се беше случило вчера. Разрушени къщи, унищожени овощни дървета, съборени или съвсем липсващи огради, затрупани с различни наноси от реката и злополучният язовир Иваново градини. Дворът и първият етаж на къщата, в която помагахме /4-ма от общо 12! доброволци/ изглеждаше сякаш е минало цунами и в известен смисъл точно това се беше случило.
За съжаление се оказа, че с. Бисер не е единственото пострадало от приливната вълна място. На път за Пловдив, преди гр. Харманли вниманието ни привлече с. Стойково. То приличаше на малка Венеция. Къщите потънали в поне метър вода. Застояла и вече блатясваща. От комина на едната излизаше дим, а другите изглеждаха необитаеми, с белези докъде е стигала водата преди да спадне по естествен начин. Зеленясали фасади, тъмни прозорци, тихи селскостопански постройки и лаещи, озверели от страх кучета.
Докато снимах злополучното и сякаш забравено от Бога място към мен се приближи човек. Без да чака въпрос той започна да разказва какво се беше случило тук. Разбрах, че последният месец той живее в селската кръчма, защото къщата му е негодна. Веднага след наводнението много бързо той и съселяните му са били накарани да опишат погубеното си имущество и удавените животни, а от кметството да изпратят незнайно за него къде тези списъци и да чакат помощ и компенсация. Месец по-късно къщите изглеждаха сякаш са построени на понтони и плуват в язовир, парка пред кметството и детската площадка бяха неизползваеми, също плуващи в поне метър вода, хората още чакаха поне пожарната да мине и да изпомпа водата от имотите им.
Времето в с. Стойково беше спряло на 06.02.2012 г. и според думите на човека, който се спря до мен, нямаше никакви признаци нещо да се прави по проблема, както и никакви изгледи положението скоро да се промени. Попитах как така нищо не съм чула за с. Стойково, след като трагедията в Бисер беше така широко отразена и хората от най-високите етажи на властта посетиха района. Коментарът му, който ме оставиха без думи беше: „В Бисер имаше човешки жертви и там е интересно за медиите и управниците, в Стойково няма и не е новина.”
Пловдив,
14.03.2012 г.
------------------------
Ако се съберем достатъчно хора можем много да ускорим този процеса на възстановяване на нормалния живот на засегнатите хора. Това, което ви е необходимо, за да помогнете, е: гумени ботуши или работни обувки, ръкавици, стари или работни дрехи, евентуално прахови маски, спални чували и шалтета и настроение. Ако някой няма нещо от всичките тези неща може да му бъде осигурено, с изключение на настроението разбира се :) . Места за спане имаме.
Молим, като ни пишете, непременно уточнете какво имате и какво нямате, имате ли кола и колко местна.
Пишете до: brigadi_biser[ат]zazemiata.org
Ето линк за записване в календара:
doodle.com/zfwvk36re8ugm6f3
За връзка с доброволческите бригади:
тел. в офиса на За Земята: 02/9431123
мобилен тел. (Светльо): 0896331945
Блог, отразяващ положението в наводнените места: zaxarmanli.wordpress.com/%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BC/
Рециклиране на живот от калта: Наръчник по хаос - 19.03.2012 15:03