ДАВОС – шестдесет и двама. Това е броят на най-богатите хора в света, които притежават толкова, колкото най-бедните 3.6 милиарда души, като броят им е намалял от 388 души през 2010. Тази шокираща цифра се разпространи тази седмица на годишната среща на Световния икономически форум (СИФ) в Давос, където политически и бизнес лидери дебатират как да подобрят състоянието на глобалната икономика. Въпросът е дали глобалният елит, който е на посещение в Давос ще предприеме действия за справяне с разрушително голямото (и нарастващо) икономическо неравенство. Световните лидери вече от няколко години се безпокоят относно разрастващото се неравенство.
Миналия септември те се споразумяха около разработването на Глобални Цели за намаляване на неравенството. Независимо от това пропастта между най-богатите и всички останали продължава да расте. По същото време миналата година Oxfam предсказа, че богатството на топ 1% от най-богатите на планетата ще бъде по-голямо от това на останалото население през 2016. Това важно събитие се случи два месеца преди предвиденото.
Колкото повече отлагаме предприемането на мерки, толкова по-сериозни ще бъдат последствията. Икономическото неравенство е разрушителна сила, която подкопава икономическия растеж, пречи на борбата с бедността и подтиква към социално недоволство. През 2012 докладът за глобалния риск на Световния икономически форум (СИФ) отбеляза сериозното неравенство в доходите като единствената най-голяма заплаха за политическата стабилност. Оксфам прогнозира, https://www.oxfam.org/en/pressroom/pressreleases/2015-01-19/richest-1-will-own-more-all-rest-2016 че ако не бъдат предприети сериозни мерки за борба с неравенството, ще бъде невъзможно да се постигне широко възвестяваната цел за елиминиране на крайната бедност до 2030.
Реалната вреда от неравенството в живота на хората е очевидна навсякъде по света. Например, шивачи от Мианмар споделят с Оксфам, че макар да работят извънредно те не могат да си позволят да си купят жилища, храна и лекарства. В другия край на търговската верига, главните изпълнителни директори на компаниите за облекла се радват на договори за заплащане за няколко милиона долара.
Както отбеляза президентът на Световната Банка Джим Йонг Ким миналата година – богатството не се разпределя надолу. То се поглъща от едно много мощно и много ограничено малцинство от хора. И това не е просто временна тенденция, това положение е заложено в икономиките ни. Днешната криза, свързана с глобално неравенство е резултат от 30 годишна неконтролирана дерегулация, приватизация, финансова секретност и глобализация.
Големите компании и богатите индивиди използват силата и влиянието си за заграбвани и задържане на все по-нарастващ дял от печалбите от икономическия растеж, докато най-бедните преживяват от все по-смаляващото се парче от тортата. През последните пет години богатството на тези 62 най-богати хора на планетата се е увеличило със зашеметяващите 542 милиарда долара или с 44%, докато най-бедните 3.6 милиарда души са загубили над един трилион долара или 41% от своето богатство.
В този контекст, справянето с неравенството ще изисква фундаментални промени в начина, по който управляваме икономиките си. Следва да се предприемат действията, които да гарантират, че всички работници получават заплащане, което им осигурява препитание. Трябва да бъдат въведени по-прогресивни данъчни системи. Правителствата трябва да увеличат разходите за публични услуги. Правенето на политика следва да е по-прозрачно и финансовата регулация трябва да се засили.
Една особено спешна стъпка трябва да е елиминирането на данъчните убежища. Позволявайки на свръхбогатите корпорации и индивиди да избягват да плащат справедлив дял от данъчните си задължения, данъчните убежища лишават правителствата от приходи, които могат и следва да се харчат за училища, здравеопазване и други съществени услуги. Почти една трета от финансовото богаство на Африка – или общо 500 милиарда долара – е пренасочено към офшорки в данъчни убежища през 2014, което означава приблизително загуба от 14 милиарда долара годишно от данъчни постъпления за африканските държави. Това са достатъчно пари, с които да се плати здравеопазването и да се спаси животът на четири милиона деца на континента и да се наемат достатъчно учители, за да може да започне училище всяко едно африканско дете.
Миналата година правителствата от G-20 се споразумяха за предприемане на стъпки за обуздаване на избягването на данъци от страна на мултинационалните компании. Но тези мерки до голяма степен не обръщат внимание на проблемите, произтичащи от данъчните убежища и не помагат особено много на бедните страни да получат справедлив дял от данъчните си приходи. След като данъчните убежища се превръщат във все по-разпространен начин за правене на бизнес – 109 от 118-те партньори на СЕФ присъстват поне в едно данъчно убежище – дошло е време да се сложи край на тази практика.
Именно затова аз оказвам натиск върху поитическите лидери, главните изпълнителни директори и други участници в Давас да предприемат мерки тази година. Аз апелирам към богатите индивиди и бизнес лидери да се ангажират с връщането на тези пари обратно в държавите и ще продължа да подтиквам политиците да работят заедно и да се споразумеят за ясен и силен глобален подход, който да сложи край на ерата на данъчните убежища.
След толкова години приказки за неравенството в доходите, годишната среща на СИФ трябва да представлява етап за предприемане на действия. Участниците трябва да осъзнаят, че да се помогне на най-бедните да стъпят на стълбата също така означава да бъдат спряни най-богатите да я издърпват от ръцете им. Ако мъжете и жените в Давос предприемат реални действия за справяне с данъчните убежища, 2016 година може да се превърне в повратна точка – годината, в която се заемаме със създаването на нова глобална икономика, коята да работи за болшинството от хората, а не само за най-богатите 62-ма в света.
Уини Бянима
Изпълнителен директор на Оксфам интернешанъл