Официалната позиция на Словакия в срещата на високо равнище в Париж посветена на преговорите за климата не е прогресивна. Един от често срещаните аргументи е, че малка държава като Словакия играе несъществена роля. Шепата електроцентрали в Словакия, които работят на въглища не могат да се „съревновават“ с емисиите от въглероден двуокис на икономически гиганти като САЩ или Китай. И ние нямаме съществен принос за миграцията, причинявана от климатичните промени. Все пак, това не отговаря на истината.
Когато финансираме въглищни технологии с публични средства ние създаваме дупка във формата на парников газ върху картата на света. Агенцията за експортно кредитиране на Словакия Eximbanka SR, изцяло контролирана от Министерство на финансите, изразява интерес да финансира два проекта за изграждане на въглищни електроцентрали, в които са замесени Словашки компании (SES Tlmače, Istroenergo Group и Hornonitrianske Bane Prievidza).
Може да се каже. че парите на словашките данъкоплатци финансират и 
електроцентралата на лигнитни въглища в Плевля, допринасяща за замърсяването на въздуха там, което и в момента е замърсено много над нормите в Европа.
Същите тези пари могат да послужат и за построяването на четвъртата по големина електроцентрала на въглища в света - Коня Карайпинар в Турция с планиран капацитет от над 5000 MW.
По-лошото е че, тази информация не е достъпна, тъй като Eximbanka SR не разкрива плановете си. Всъщност, годишният отчет на банката не разкрива нищо съществено.
И в отговор на директна молба за предоставяне на информация, банката единствено отговаря, че се въздържа от коментар: „....всякаква информация, касаеща делата на клиенти на Ексимбанка, която не е публично достъпна се счита за конфиденциална.“
Тази секретност единствено допринася за съмнителния подход на държавата ни към глобалните й задължения. На публични форуми Словашкото правителство твърди, че кризата с бежанците трябва да бъде разрешена в страните от които те тръгват. Тихомълком, зад закрити врати, други държавни органи обмислят изразходването на публични средства за проекти, които унищожават местните общности, допринасят за промяната на климата и така създават милиони климатични бежанци.
А това дори не е икономически обосновано. Все повече държави увеличават инвестициите си във възобновяеми източници на енергия. Ако Ексимбанка иска Словакия да се конкурира на глобалния пазар, то тя трябва да се събуди от индустриалния си сън от 19 век. Възобновяемите източници на енергия и иновациите заслужават подкрепа, заради доброто на климата, както и заради заетостта в Словакия.
