След двуседмични преговори, на които държавните и корпоративните лидери заемаха централно място на сцената, за да спасят съвестта си, КОП21 се превърна в споразумение, което, както някои очакваха предварително, не предлага нищо добро за милионите, които са заплашени от климатичните промени. Споразумението е в интерес на замърсителите, а богатите страни избягват своята отговорност, казва Соня Майстер от Приятели на Земята Европа.
Все пак има положителни развития. Например това, че се говореше за това, че температурните повишения трябва да останат ограничени до градус и половина, както и за преминаване към нулеви въглеродни емисии. Но за жалост това са само пожелания, няма обвързващи механизми, нито ясни и задължаващи срокове. Вместо това се говори, че ограничението трябва да е “възможно най-скоро”, а вратата остава отворена за всевъзможни корпоративни псевдорешения. Все пак се признава нуждата развитите индустриални държави да преминат към нулеви емисии преди развиващите се, но поради натиск от ЕС и САЩ, нуждата от конкретни отговорности и компенсации бяха ограничени. Според международния клон на Приятели на Земята, обещанията са безмислени ако няма изисквания към богатите страни да намалят радикално емисиите си и същевременно да предоставят необидимите компенсации за развиващите се страни.
Липсата на задължаващи механизми означава, че температурното повишение ще е далеч над необходимото за едно справедливо справяне с кризата. Политици и журналисти се надпреварват да говроят за “спасявнае на планетата”, но пропускат, че тук на карта е заложена не планетата като такава, а човечеството, което и в момента е раздирано от жестоки социални неравенства. Климатичните промени са причнинени от богатите, но от тях страдат най-бедните. Корпорациите са преките отговорници за кризата, но те първи ще спечелят от тиражираните псевдорешения.
Цялата среща бе един медиен цирк. Държавите много добре знаят как се правят обвързващи споразумения, но само в случай на спогодби за защита на инвеститорите и “свободната” търговия. Това е така, защото споразуменията за свободна търговия са изготвени в интерес на корпорациите, а не в интереса на хората. За пореден път е видно, че силните управляват закона, а съображенията за бъдещето на човечеството остават на заден план. В настоящата ситуация корпорациите ще са печелившите от така наречените механизми за “адаптация” към климатините проблеми.
Правителствата се опитаха да заглушат съпротивата чрез арести на активисти, отнемане на основни права като правото на публично събиране и протест. Социалните движения обаче успяха да намерят своите представители, както казва Антолин Уаскар - лидер на земеделско движение от Перу. Той добавя, че след като маските окончателно паднаха вече “бъдещето на планетата е в ръцете на народа”. Уаскар е представител на международното движение на селяните и дребните земеделци, обединени в международното движение Виа Кампесина. Те са и най-засегнатите от климатичните промени и са преки свидетели на унищожителните ефекти от индустриалното земеделие. Но докато на срещата на върха гласът на селяните беше маргинализиран, вратата беше широко отворена за онези, които търгуват с природата на международните финансови пазари, за промишлените гиганти и за заграбващите земята.
След срещата Уаскар заяви, че “Ние, селяните, ще се върнем към земята си, във фермите си, още по-решени да продължим борбата за хранителна независимост за всички народи”. Не само интересите на селяните не бяха отразени на срещата, но и тези на развиващите се страни. Индустриалните държави за пореден път отказаха да върнат климатичния си дълг, който са натрупали с индустриализацията, унищожавайки всеобщите условия за живот на планетата ни. Тод Стърн, американският представител на преговорите, заяви, че при никакви обстоятества няма да поемат отговорност за причиняването на климатичните промени. Всъщност Стърн просто повтаря позициите си от срещата през 2009 г. в Копенхаген. Както казва проф. Жуан Мартинез-Алиер, понятието за климатичен дълг е защитавано от много учени и изследователи, които показват необходимостта от справедливо разпределение на отговорността за климатичните промени. Но развитите индустриални държави предпочитат да си затворят очите за дълбоките социални и географски неравенства, до които ще доведат климатичните промени.
Според Джеймс Хансен, един от водещите климатолози, преговорите в Париж са най-елемнтарна измама. “Това е тотална глупост, да се каже, че ще имаме цел от два градуса, а после на всеки пет години да се търси нещо по-добро”. За Хансен всичко това са празни думи: “няма действие, а единствено обещания”, докато продължава изгарянето на изкопаеми горива нямаме решение. При настоящите съотношения на силите е малко вероятно да се стигне до глобално решение, защото замърсителите отказват сами да поемат своята отговорност. Всичко това поставя и въпроса за границите на възможните решения на климатичните промени в рамките на господстващата логика на неограничен икономически ръст на планета с ограничени ресурси.
Автор и превод на текстовете: Георги Медаров
Редакция и подбор на материалите: Тодор Славов
Статията е инициатива на За Земята в рамките на проект "EYD2015: Spotlight on the global food-land climate nexus - mobilizing European Support for sustainable management of natural resources & the human right to food" DCI-NSA ED/2014/338-396 с финансовата подкрепа на ЕС. Всички изразени мнения са на авторите и донорът не носи отговорност за съдържанието на текста.
