Брюксел – Най-малко 172 млрд. долара трябва да бъдат инвестирани в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници в Централна и Източна Европа през следващите седем години, за да започне намаляването на CO2 емисиите в региона, както и за да се създадат стотици хиляди така необходими работни места, според проучване, публикувано днес от CEE Bankwatch за Централна и Източна Европа. Следващият бюджетен период на ЕС (2014-2020г.) може да допринесе за постигането на тези цели, ако бъдат спрени късогледите опити на някои страни-членки да се намали общия размер на бюджета.
Проучването на CEE Bankwatch съдържа информация за нужните инвестиции в сферата на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници за седем страни от Централна и Източна Европа: Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Словения, България и Латвия. Нужните инвестиции в тези седем страни възлизат на 24 млрд. и 626 млн. евро годишно, което означава общо 172 млрд. и 382млн. евро за седем години.
Миналата есен, Европейската комисия предложи да се отделят приблизително 30 млрд. и 83 млн. евро за всички 27 страни-членки на ЕС за прилагането на мерки за намаляването на въглеродните емисии. Тези средства са предвидени в следващия европейски бюджет, основно в регионалните фондове (Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд).
“В сравнение с нужните за седемте страни от Централна и Източна Европа, сумата, предвидена от европейската изпълнителна власт, е крайно недостатъчна и може да е само малък тласък в правилната посока“, коментира Ондрей Пасек, координатор на изследването на Bankwatch. „Ако страните-членки решат да орежат всички средства за енергийна ефективност в следващия бюджет на ЕС, то всяка надежда за истинска положителна промяна е напразна.“
Правителствените и научни проучвания, отнасящи се до вече съществуващите проекти и до прогнози за бъдещето, разгледани от Bankwatch в това проучване, показват, че инвестициите в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници водят не само до положителни промени в климата, но и до положителни икономически резултати и създаване на нови работни места. Последното не може да бъде пренебрегвано по време на икономическа криза.
Например, според българската Национална програма за обновяване на жилищните сгради, обновяването на 680 000 домакинства до 2020г. може да доведе до намаляване на емисиите CO2 с половин милион тона. В същия момент, може да създаде над 60 000 нови работни места. За да се постигнат тези резултати, трябва да бъдат инвестирани 2.1 млрд. евро до 2020г.
„В проучванията се твърди, че инвестициите в цялостно обновяване на сградите с цел енергийна ефективност създават два пъти повече работни места в сравнение със строителния сектор. Не чуваме много относно тази информация, въпреки огромното й значение по време на икономическа рецесия, когато Европа се опитва да намали неравенството между регионите“, твърди Пасек.
“Ако ЕС помогне на страните-членки в Централна и Източна Европа за инвестициите в енергийна ефективност и възобновяема енергия, то Европа ще поеме по умен, устойчив и включващ път на развитие“, добавя г-н Пасек. “Вместо бюджета на ЕС да бъде орязван, днес е изключително важно бюджетът да бъде увеличен и поне 25% от общия му размер да бъдат отделени за мерки за намаляване на въглеродните емисии.“
Бележки към редакторите:
(1) Прочетете проучването на Bankwatch (на анг.) “No half measures: Investment needs in energy efficiency and renewables in the CEE countries”: 
http://bankwatch.org/sites/default/files/no-half-measures.pdf
(2) Прочетете повече за предложението на Европейската комисия за следващия бюджет на ЕС, публикуван миналата година (на анг.):http://bankwatch.org/checklist-eu-cohesion-policy
(3) Прочетете по-конкретните препоръки на Bankwatch и Friends of the Earth Europe за регионалните фондове на ЕС 2014-2020г. и как те могат да положат основите за устойчивото развитие на Европа в документа 'Финансирането на бъдещето на Европа“ от октомври 2011г. (на анг.) http://www.foeeurope.org/funding-europes-future
За повече информация се свържете с:
Ондрей Пасек
енергиен експерт
Bankwatch
Ondrej.pasek@bankwatch.org
+420 608 381 602
Маркус Трилинг
експерт европейски фондове
Bankwatch
Markus.trilling@bankwatch.org
+ 32 484 056 636
